Дядовото винце, пастърма и тъжни песни
Напоследък ми върви да съм самичка, мислите ми са в точка, а миглите ми са дълги както никога… гушкаме си се тук със зайо и си ръфаме разни работи - той е на водичка и солетки , аз нагъвам пастърма с червено винце и лимонадка. Как всичко го пиша умалително, ‘щото ми е умилително .. хех (много смешно, Надя, мнооого смешно, няма що!) 
Само преди 24 часа бях във вихъра, на бара на сравнително най-новата дискотека в Плевен, въртейки бясно задник под звуците на Преслава или някоя си там ЗВЕЗДЪ! Сега ми е такова лекичко и лежерно, малко самотно и малко тъжно (само малко) …
Пуснала съм си Winamp-a на suffle и , разбира се, че ще се падат само най-умрелите песни - имам си даже един фаворит - на Галена - Утешителна награда и , е*и му м****, идея си нямам какво харесвам в нея - нито ходя със женен, нито пък ми се е случвало, но толкова ми е присърце тъпата песен, че няма накъде!
Що си търся и аз рев, където не ми трябва, не знам