Надето

Лявата ми ръка изтръпна от липсата ти.

Толкова осезаема, че мога с връхчетата на пръстите си да я докосна. Толкова осезаема, че усещам дъха ú зад дясното си рамо. Прогнила, тежка липса. Тежи върху мен, а в същото време пърха около сърцето ми и всяко докосване от крилата ú ме кара да потръпвам. И уж пърха , а я усещам как се разлива по вътрешността на бедрата ми и краката ми омекват... Дясната ми ръка изтръпна, докато прегръщам празната пейка в търсене на образа ти.

Размит пред мен се стича и попива в дъските. Със сетни сили погледът ми улавя леко вдигналата се прах по плочките след последните ти стъпки. Сетивата ми са изострени до такава крайност , че усещам движението на сухите листа, покрай които минаваш. И чувам полъха на ризата ти … Тялото ми изтръпна от очакване. Прибирам се при теб .

07.07.2006 На К.