Надето

Опушеното време се търкаля по перваза на прозореца.
Опитва се да се търкулне и да избяга от мен, най-сетне!
Вчера се затича с късите си крачета към вратата… Залостих я!
Не ме е срам!
Не трябваше да те оставям
Макар, че ти си тръгна … сам..
с усмивка
Направих го за себе си
Имах нужда да си дам
един
втори
шанс…

Но ми трябваше време .. А то ..? Опита се да ми избяга!
(Ха! Къде си мисли , че отива ? при теб?
Та ти си имаш толкова много време .. притрябвало ти е моето! )

Върни се , временце!
Той ще те изрита! Нали е непукист.. перфектен.. времеви ..
(Или просто - временен! )

Игра на думи ,
която свърши!

10.01.2005 на Е.

Хващам се за думите като за сламка.

Вписвам ги в последните страници на книгата,
а после я прелиствам пожълтяла.
Изгубвам се на хиляди парчета между редовете
и запълвам буквите със бяло.
Изтривам и печатам ги наново - неуморно,
все един и същи ритъм следвам
със различни цветове.
Цветове - съзнания и хора,
сивотата тук желязото кове
в смешни думи го обръща - до последно,
до последно, пак до края стигам
и се връщам
уморена.

Неусетно в стиховете се превръщам.

04.01.2005, на Е.