Надето

Приятелю, седни, да пием!
Да изкушим греха с очите си,
във бяло вино страстите си да измием,
да се отърсим и от дните си.

Приятелю, седни, ще ти налея!
Не гледай толкоз жално в очите ми,
ний пак сме същите, пак ще запеем
онази старата измислица.

Приятелю, постой, не тръгвай още!
Не се е вляла още песента в очите ни.
Постой, да мине нека тази нощ,
пък после бягай от мечтите ни.

Приятелю, къд? Ти тръгваш вече?
Ще видя след години пак очите ти.
Е, хайде! И сполай ти! Времето изтече.
Ще се заровим ний отново в дните си.

30.11.2004, на К.

Намирам слънчеви сияния в очите си
Антипатична нежност преброява дните ми
Държа съдбата ти в мечтите си
Елипсовидна крачка на разкритие
Жадуван поглед пред прозореца застива
Диви блясъци се гонят до достигане
А моята НАДЕЖДА не умира

Нищо в моята надежда не угасва
Антипатия във моя Аз мечтае
Дръзка директност отново проблясва
Елипсовидна енигма на глас си роптае
Жадуван жарък спомен умира, умира
Див демон го грабва и скрива
А Адът със Рая се слива