Отвътре
И тъй, завлечена от нищото,
безумно лутам се в отчаян вихър,
а там отвътре, изпепеляват ме огнищата
на жалки спомени измислени
Прегърната от твойто тяло,
събуждам се, опарена от истини,
а там, отвътре, всичко друго вяло
напомня ми за бъдеще безсмислено
Мислите ми свиват се до точка -
секунден блясък на прозрение,
а там, отвътре, бесен миг просрочен
догонва стари намерения
Неказани, яростни думи се блъскат,
езикът, пресъхнал, глухо мълчи,
а там, отвътре, грозно просъсква
твоят глас, казва ми колко боли.
05.08.2004, на Е.
November 10th, 2006 at 12:53
Ба, Наде, тва ти е най-якото стихотворение:)Много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много много
го обичам:) Страхотна си! *цун*