Защото
Отдавна двамата вървяхме
вплели длани във душите си
щастливи заедно тогава бяхме
и се усмихвахме на дните си
По улиците крачехме и диво
провиквахме се на такситата.
Във жарко слънце и във време гнило
целувахме се все усмихнати
Защото ти за мене бе усмивка
взривяваща енергия и дива страст.
Защото аз със тебе бях щастливка.
Защото щастие за тебе бях и аз
Ний пак сега така вървим,
но с дланите дълбоко във джобовете.
И тъпо се засичаме.. мълчим,
и никой не подвиква на шофьорите
Защото ти за мене бе усмивка,
но как да се усмихна аз сега…
тъй както аз със тебе бях щастливка
така без теб нещастен е света..
15.01.2004 на Л.