Надето

Тъжни фрески врязват се в съня
Мокра крайност линии събира
И бленуван, и далечен пак изглежда ми деня
Спомени в далечността извират

Аз искам те до мен да си
И тази нощ със теб да споделя
И да попивам във плътта си твоите искри
И да улавям в себе си едничката мечта

Животът с теб би бил магьосен
И този ден във мойта радост ще съм с теб
И устните ми ще са в цвят амброзен
И няма да усещам ужаса свиреп

Ужаса на младежта във днешни дни
И страха не ще докосвам с твоята душа
Зная с теб ще бъда най-щастлива
Най-щастлива ще създавам любовта

14.07.2003, на dope_hat