Надето

Аз кучка казваш съм била,
мръсница мръсна, подла змия.
Но вярваш ли си ти на онова,
що най-последно каза, че се крия ?

Вярваш ли, че самоцелен е животът ми,
че умирам бавно, че не чувствам,
че се крия от войната, от оковите,
че убивам чужди чувства ?

Мислиш ли наистина, че съм обречена,
и че дълго вечер сълзи роня,
че смъртта и болката съм аз наречена
че не съм човечна, че съм във желязна броня ?

Вярваш ли си в думите… та аз живея !
Самотница била съм… аз се смея !
Не за желязна броня, а за слънцето копнея,
Венци плета от чувства, на цветни люлки се люлея

Не кучка, а жена съм вече…

01.12.2002

Ще ме обичаш ли ?
Един въпрос
незнайно как
прехвърлян по етажите на времето.

Ще ме обичаш ли ?
Усмихваш се с очи…
Дали била съм
искрица радост някога за теб ?

Ще ме обичаш ли ?
Наивно детски
Угаснал плам
Възражда се във твоето сърце.

Ще ме обичаш ли ?
Самотно тъжен,
И тъжно сам…
Ще ме обичаш ли за себе си поне ?

01.12.2002, на Д.Н.