Твоят поглед
Мъгла от спомени ме задушава
Щом чистия ти поглед срещна
Сълзите пак очите замъгляват
На струики бликат моите усещания
Пулсират спомени в дланта ми
Аз пускам ги свободно да летят
Те връщат се, попивайки в кръвта ми
И връщат се, в очите ми блестят
Сърцето ми заспива уморено
Пристигнало след дълъг път
Нещастно, безполезно, изнурено
От търсещ бяг във твойта плът
Ръце протягам в тъмнината
Твойте пръсти с мойте да сплета
Без глас крещя във тишината
Със теб към ада аз да полетя
31.03.2002, на П.А.
May 11th, 2008 at 11:59
neveroqtni sa… pishesh strahotni neshta. zashto ne si poblikuvala nishto do sega? naistina si zaslujavat da bydat pro4eteni ot pove4e hora.. pojelavam ti kamset i stiskam palci..