Черна приказка
С черни краски денят оцветен
лутам се с тебе във черна мъгла
Под черна звезда може би съм роден
Черен въглен е всяка моя мечта
Черна отвътре е мойта душа
Черна действителност днес ме обгръща
Бавно превръщам се в черна жена
Черно и бяло, знай, всичко се връща
Толкова бе лесно, почуках на вратата на Рая
Трудно го направи ти, отвътре дяволът отговори
Побягнах назад, а попаднах в безкрая
Виках те дълго… не отговори…
Чакаш да спра, може би да се откажа
Никога! Помни, ще стоя до края
Ще пълзя, ще лежа, но теб ще накажа
И с друг ще премина вратите на Рая…
11.02.2002, на Д.Н.
November 29th, 2006 at 21:13
Nai-iakoto stihotvorenie koeto niakoga si pisala, Nadence! Mnogo celuvki i pozdravi!