Надето

Пак застинах..
Ровех се за песнички нещо в ю тюб /аххахаа - мноо смешно, както и да е../ и попаднах на едно изпълнение на Кремена Димитрова от първия мюзик айдъл /пак супер смешно, Надьо, не знам как успяваш да си толкова забавна понякога.. винаги!/ - та.. на Камелия Тодорова - Откритие .. за жалост засега я намирам само в този вариант, но съм помолила Васко да ме свърже с оригинала, ако успее хаахха

ето на! само текста мога да предоставя /макар да не същото … мноо ясно!/
велика!

Камелия Тодорова - Откритие

По-истински от всякога те срещам
безкрайно вярвам, че това си ти
познах те по ръката ти гореща
и нищо няма да ни раздели

Познах гласа ти, само той ме гали
и обещава радост всеки ден
пробужда бързо нежните сигнали,
заспали някъде дълбоко в мен

Нима възможно е такова щастие
да чувам песни и камбанен звън
по-тихо, да не би магьосник властен
да сложи край на този хубав сън

Не няма вече никога да имам
дори за миг съмнение във нас
това си ти, любими мой, любими
мечтата ми говори с твоя глас

тази вечер умирах за риба (по-точно за октопод), но не ми се случи случката да отида пак до Fish&Grill (леле! скоро скоро!) затова реших да забъркам поредната боза от налични продукти
та..
взимаме си
1. бекон Prima gusto (или пък някакъв друг да речем..)
2. сушени сини сливи (не че ги използвам постоянно, но бяха останали от предния път, душичките..)
3. крема сирене Philadelphia olive (с маслини, демек, за невежите ХЕ-ХЕ-ХЕ) , малко е скъпко - клони към 4 лв, ама като решиш да отпуснеш душата не го мислиш много-много
4. портокал/и/ - те вече са изключително важни (в краен случай, при липса на други продукти, един портокалов фреш може да ви засити за 10-15 мин, колкото да изтичате до магазина, или да си поръчате KFC … хм!)

и ! момента на голямата истина, забърквам 1,2 и 3 (там нали нарязани ала бала, т’ва го пропускам..) в един тиганец и след 2-3 до 5 минути го изсипвам върху нарязаните на кръгчета портокали, като изстисквам малко сок отгоре (аууууу! върховно!)
воала! хапваш хлебче, боцкаш с една виличка (или с три, сега , който както му е удобно..) и лапваш! ммммммм! много е важно обаче докато боцкаш така хубаво да отъркваш месцето в портокалчето под него, щото иначе не става !
Като освободиш някое резенче портокалче, го излапваш, разбира се, няма да отива зян!
и така
айди
със здраве!

Един прекрасен ръмящ следобяд решихме с Красимирко да се отдадем на сий фууд
Много ми се прилапваха някакви вкуснотийки и то приготвени за мен, а не останали от нечие плато, ммда .., както и да е…
Тишо ми препоръча това място, а тъй като той е голям фен на морската кухня, реших напълно да му се доверя, дет са вика ,комплийтли
Та буквално от НДК изтичахме до там (поизгладнели бяхме сякаш..) . Въпросното ‘там’ e бул. “Арсеналски/басейн Спартак/” N: 4 (почти срещу входа на Южен парк, 102 минава оттам дърабъра..) една спретната къщурка , малко на барака бие отпред ама нищо, то и отвътре са доста зле с интериора, ако се хване някой да го стегне, ще стане муцка, ама а де! Пари да имах, еееее, царица щях да съм на ресторантите хахахаха
тъй тъй.. Посрещна ни сервитьор, изумително приличащ на шефа ми, чак се стреснах за миг аххаахха настанихме се на една уютна масичка до аквариума (ееей как ме е яд, че не снимах, то не че беше кой знае кво ама аз за щяло и нещяло поствам снимки, пък сега.. , нищо де, другия път, Наде, не се ядосвай хаха) и си поръчахмееее октопод на скара (изумителен! не по-хубав от нашия , естествено, малко по-сух ми беше, но иначе превъзходен , със зехтиново сосче с копър - идеалка) , после излапахме един пълнен калмар със сирена и пресни домати (е вече си поръчахме хляб, нямаше как.. като се разтекоха ония ми ти сосове отвътре , леле леле аз бих направила нещо по въпроса със солеността на сирената, ама като имаш хляб , вече е ок )
накрая хапнахме и ризото с морски дарове, но него вече почти не го и усещах, че и бутилката вино беше на привършване аххахаха , а дам, пихме аржентинско шардоне, ама що не запомних кво е , доста съм проста спор няма .. ебати сервитьорката
та, стига съм се псувала, че Ричи зад мене мрънка от 2 часа за разходка лапето, а аз само го игнорирам
заааа Fish&Grill, ще се върна обезателно иии дано пак да е там оня сладур да ни обслужва :)))) с две думи - непретенциозно, нормални цени и много вкусно
ето единствената снимка, която успях да открия

не бих казала, че виното между пипалата на октопода е добра идея, но щом са решили.. (особено пък това с винтовата капачка - хич не ги уважавам ахахаха щото много ми разбира главата от вина де ма както и да е..)
айде стига толкова, като отида пак - пак !

ми кво, бачкаме си тука, трепем са, к’во да прайм
вчера си направих великолепен подарък като реших да не ходя на испански и да забозя на някоя пейка пред НДК беше невероятнооооо.. такъв мой следобед не си бях позволявала от доста отдавна
срещнах човек - живот - и имах привилегията той да ми отдели час от космополитното си време - истински голям дух, ама толкова голям, че сърцето ми не го побираше, докато го гледах в слепите очи - страхотен.
бях сигурна, че ще ми се случи нещо изключително

Пиле с черен ориз

1. Трябват нииии …
черен ориз,
пилешко филе – някво по-прясно,
чедър – за предпочитане е да се настърже, но поради липса на цяла пита се задоволяваме и с такъв за сандвичи…,
маслини – аз съм фенка на зелените, по-специално – с чушки , бадеми и т.н.,
краве масло – напоследък гледам да използвам зехтин вместо олио, но точно този ден страшно ми се прияде масълцееее,
риган и тем подобни подправки .. нали …

2. Ориза сваряваме по описания на кутийката начин и го оставаме да чака пиленцето
3. Запържваме пиленцето на лентички /може да се оваля в брашно преди това, но май няма смисъл хахахах/ , като поръсваме със сол, риган и както казах вече, тем подобни (не, че солта е подобна на ригана или обратно, но .. сещате се../

4. Прибавяме маслинките на кръгчета (рингчета, колелца, кълбенца, пръстенчета и гривнички)
(б.а. на снимката са вече без чушки, щото ги изядох, ама вие няма!)
5. Хубаво е накрая да прибавите и ориза за 5-6 мин в тигана , а не да го оставяте като мене недоовкусен и после да се чудите защо всички на масата са си взели по една солничка и ви дооправят гозбата
6. Накрая обръщате тигана върху една тавичка (съответно съдържанието му, по всички физични закони, се прехвърля в необятното царство на тавичката – зависи от големината й, понякога се прехвърля в долината на масата, но вие ще внимавате… )

(на снимката - върху ориза някъв сушен лук съм пръснала и бучки краве масло, че нали забрайх да го запържа, ама вие няма!)
7. Измивате тигана, докато не ви е домързяло
8. Запичате за някви минути в средно загрята фурна (колкото да си поемат мизирмите, хе-хе!)
9. Полагате отгоре цар чедър за още някви минути – ще прецените де, да не съм засичала.. когато – тогава , еееееее!

10. Поднася се топло, с Heineken ( ма да не ми земете няква друга бира и после „Тя Надето мноо тъпи гозби прай..”!!!) и с трима гладующи пийпл

11. Не си миете чинийките 1 седмица, щото „еее нали аз сготвих, плюс тва тигана веднага го измих!”
12. Поствате рецепта на манджарето , като задължително съветвате към хапването да се присъединят максимален брой хора - колкото повече прецакани, толкова по-малко ще ви е яд!

По какъв повод, и аз не знам, се озовах под НДК . Трябваше да чакам Краси за редовната KFC - кино вечер и реших, че половин час ще ми е предостатъчен да изхарча бакшиша от последните 2-3 работни дена хахаха Така и стана.. Приветливи усмивки ме подканяха да развържа кесийка, да отпусна душата и да накупя малко подаръцииии . всъщност случи се така, че повече напазарувах за себе си и съм неимоверно щастлива от факта, тъй като се сдобих с невероятна френска шапчица, докато избирах гривничка за Рали /и вълкът сит, и агнето цяло, само дето портмонето празно, ама ще го преживея/ , взех си и еднии ябълкови обички , които мислим да ги преконструираме в логото на Apple , само да измислим как да ги ‘отхапем’ юююхуууууууу

… в на Дани Ричито

да де да
ама по-важнотооооо ооооооо подстригах се - много ми е гот
глейте къв съм пич

Напоследък ми върви да съм самичка, мислите ми са в точка, а миглите ми са дълги както никога… гушкаме си се тук със зайо и си ръфаме разни работи - той е на водичка и солетки , аз нагъвам пастърма с червено винце и лимонадка. Как всичко го пиша умалително, ‘щото ми е умилително .. хех (много смешно, Надя, мнооого смешно, няма що!)
Само преди 24 часа бях във вихъра, на бара на сравнително най-новата дискотека в Плевен, въртейки бясно задник под звуците на Преслава или някоя си там ЗВЕЗДЪ! Сега ми е такова лекичко и лежерно, малко самотно и малко тъжно (само малко) …
Пуснала съм си Winamp-a на suffle и , разбира се, че ще се падат само най-умрелите песни - имам си даже един фаворит - на Галена - Утешителна награда и , е*и му м****, идея си нямам какво харесвам в нея - нито ходя със женен, нито пък ми се е случвало, но толкова ми е присърце тъпата песен, че няма накъде!
Що си търся и аз рев, където не ми трябва, не знам

“Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домо-чадието: “Славите ли Млада бога?”, жените отговарят: “Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: “Аз в къщи и Бог с мене!” В дървото има провър-тяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят:
Ой, ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко, та високо?….”
…е , в нашият случай бъдникът беше един добре изсушен, ароматен, прав и тънък СУДЖУК! Невероятен! В дома го внесе най-младият в семейството, което ще рече брат ми , ние с мама припявахме “Славим, славим, добре дошъл” ,a брат ми добавяше “Аз вкъщи и суджука с мене!”
Егати богохулството! Чак срам ме хвана!
Иначе всичко беше ок, аз най-накрая се реших да пия червено вино (след една злопаметна нова година в десети клас, изпъстрена с мавруд и недосмляна руска салата… блякс!) , баба и дядо похапнаха с нас и дружно плюхме по Елтън Джон, който милия нямаше никаква вина, че си честваше 60-годишнината точно докато баба ми разказваше как дядо я взел за жена и как тя още оттогава смътно усещала, че прави голяма грешка.. добре, че я е направила, че как щяхте да ми се радвате тогава?!?! аххахаха
И те такива бъдни-вечерски работи, всички си ги знаем
Трябва да се отбележи и великолепието на сухите чушки с боб, печени между зелето (със свинско, ама т’ва не сте го чули!) - просто мама съвсем скоро откри магията на форумите, особено кулинарните и сега попива всяка буквичка от тях - нищо чудно и скоро да се регистрира някъде , ама за това се иска търпение ахахах

Може би, защото Краси си заминава за Плевен ли, и аз не знам, но така съм се настроила на Женско, че няма накъде!
Спала съм 8 часа за последните 3 денонощия, ходя като пияна кокошка вече и пак не ми се ляга… запасила съм се с най-баналните женски списанийца, готви ми се и ми се пие мартини! /всъщност хич не ми се готви, ще си остана само с мартинито…/ .. нямам търпение вече да прочета Невероятният Голям Любовен Хороскоп на Joy и Астролог Под Възглавката на Cosmopolitan!!! хахахахаха готова съм да науча НАЙ-ГОРЕЩИТЕ СЕКС ТРИКОВЕ , както и 50 доказателства колко е страхотно да бъда жена ! Разбира се няма да пропусна да направя теста “Дали сте един за друг?” и “Разбери своята цел номер1 и 10 лесни стъпки за постигането и” хахааха После ще гледам Love Actually и ще пускам лиги по Хю Грант хихихи
Но първо да си постегна стаичката, защото довечера чакам Раличка и Миричка да завършим женското парти подобаващо ! :)))))
и утре пак на работа..
айде сега да чистя и наздраве!

П.С. как можах да пропусна най-важното?!!?!? слушам Лили Иванова и се пукам от кеф!!!

Ееее толкова отдавна да не ми се беше случвало и неслучайно явно го чаках толкова този знаменит коледен празник - всички бяхме ПРЕКРАСНИ /моята любима дума, за който не знае хахаа/ , Стефанакис беше ебати пича, а Тишо /другия шеф, не Митко, ми нали..:)/ отсрами целия Jardin като не седна цяла вечер и се разбиваше до последно:) иначе имаше подаръци от томболата от рода на Снежко, дядо Коледа, пита кашкавал, някакво особено италианско кексче /да, Дани ми спомена как се казва, но защо пък да науча нещо ново , като мога просто да кажа “някакво особено италианско кексче ” грррррррр чак си се дразня адски много като не полагам усилия за нищо, било то и да запомня името на .. “някакво особено италианско кексче “../
та… побързах да обърна няколко водки преди да е свършил платения алкохол, че и без това доста късно дойдохме /е, кой да се падне на смяна точно този ден..кой?!?!/ .. кой?!!
спокойно.. така..
та настанихме се ние до шефската маса и най-нахално решихме просто да изчакаме дъ биг бос да си тръгне , за да седнем на централното сепаре /муахаха!/ , /милата ми Криси от рецепция щеше да яде шамарите, че ми сваля шефа, ама нали си я обичам и и простих, дееба!/ ,по -важното е, че плених всички колеги с невероятната си фантастична ненормална и снежанчеста рокличка ахахахахахах /специални благодарности на красимирко, който се принуди да mall-ства заради нея!!!/ , и след като ми писна да се фръцкам и да тропкам с краченца наляво надясно /да танцувам, демек, за незапознатите аххаха/ реших да поседна и да се отдам на кротко пиянство..
..което! изобщо не трая дълго, защото при вида на утрепаните сервитьорки към 5 сутр. /колегиална съпричастност му се вика на това! ахаха/ решихме да се отпуснем в сладките прегръдки на поп-фолка в Биад , където поседяхме още неизвестно за мене време и количество водка
на другия ден мразех всички, които имат способността да се хранят, усмихват и дишат! най-вече дишат, защото моите хрипове ни най-малко не наподобяваха някакъв род живот …
сега вече съм добре и си чакам следващото парти … утре йееееах

то тоя 8ми стана 20ти вече докато го напиша ама дъра бъра не беше зле ахаххаха как беееееееееее имаше най-доорите шишчета на света, моите демек, , отново по гениална идея на краси , моя рецепта и светлиния труд

правихме си караокеееееее и напук на всички, които знаят аз как/ ..ПЕЯ!/ направо ги разбииииих аххха мисля,че просто е имало някъв бъг с програмата ама както и да е .. танци - манци много нямаше ама аз си наваксах като си легнаха повечето хахаха най-важното е, че се возихме на лифт, което лично за мен си беше като за първи път / щото си беше първи де хаххаа/
е те такива разни…

Отвратителен е фактът, че толкова бързо ми паднаха батериите на фотото
Но беше яяяяко хахаха даже не подозирах колко яко може да стане /след като прекарах близо 4 часа в библиотеката, а това .. е много!/ но стига за мен!/ахаха спокооойно - след малко пак :)/ получи се доста подобаващо, както казват ‘ако мохамед не отиде при планината - слепи ги ражда’ ! или поне в това се опитваха да се убедят всички след 4 сутринта
Най-важното , разбира се , е , че на Краси му хареса / за което голяма заслуга имаше ментата, която не му остави типичния пиянски отпечатък върху лицето на другия ден.. да не мислите , че ние сме го забавлявали ..пф!/ , както и новата прическа на Миричка /да не забравяме и лещите, ще им отделя нужното внимание/ - страхотна!
.. и дъра бъра .. честно казано друго ми направи впечатление , т.е. чак сега се замислих /защото имам да уча, разбира се !/ за гостите вчера, тези преди 1 и 2 години .. като прерових националния снимков архив открих , че само няколко присъстват и 2005 и сега -жореслав , разбира се, nookie,
и анди /и сиса много ясно, къде без нея пфф/ , а-а и ‘краси, на краси колегата’ /като, че ли това стана вече пълното му име ахаха/ мноо смешно !
как да е, другата прекалено заинтригуваща подробност, разбира се е свързана с мен /!!!/ - мин. година и тази съм с един и същи суичър, което съм сигурна, че си заслужава да се спомене!
и те така
сега да уча
че
си е *** мамта !

п.с. разбира се - подаръците, как да забравя!! от люлин имаме /имаме!/ някви свръх големи и луди слушалки, че да не мога да разправям за бистрото /някой да забеляза, че дума не съм казала, писала, за бистрото ?!??! а?!?!? / , от братчедини - жабка, катеринини и теодорини се отбелязаха с шейкър / който, разбира се , си е чисто и просто за мене!/ и стихче хахаха , другооо , ех ABSOLUT DISCO, как да забравя! , ШПА тениската от съквартирантитииеее дъра дъра боксерки от раличка и миричка и 30-40 торби KFC от ‘краси, на краси колегата’ ..ако забравям нещо — ааа някво супер дупер вино червено от андрешко , стилен, както винаги и такаааааааааа ари

настана време и аз да повлека крак по модата с блог-овете (въпреки, че другия ми крак си остана там при стихчетата , даже е още 35 номер ) .. та, ще ми свикнете на многоточията,–> за тези, които ме познават, да си гадаят какво съм искала да кажа или аз май направо да не почвам да пиша ми да слагам само снимки с мои емоции, пък ще ми четете по погледа аххаха примерно
и те така!
ай, че са отнесох

П.С. мм тъпо ми е така.. изглеждам сякаш несъразмерна с две различни стъпала!

Аз толкова дълго те чаках!
Всяка нощ под Айфеловата кула заспивах без теб
Целувани сънища сутрин изплаквах
Океанени дюни превръщах в море

Аз толкова дълго те чаках,
че в седмица даже аз месеци виждах
Целувани сънища сутрин изплаквах
и пясъчни замъци вечер намирах

Аз толкова дълго сънувах,
че денем работех, забравила нощите
Изплакани сънища сутрин целувах
и чаках те всеки миг, чаках те още

Аз толкова дълго.. Здравей! Прегърни ме!

И никога повече не ме карай да те чакам така!

17.08.2006,NJ на К.

Лявата ми ръка изтръпна от липсата ти.

Толкова осезаема, че мога с връхчетата на пръстите си да я докосна. Толкова осезаема, че усещам дъха ú зад дясното си рамо. Прогнила, тежка липса. Тежи върху мен, а в същото време пърха около сърцето ми и всяко докосване от крилата ú ме кара да потръпвам. И уж пърха , а я усещам как се разлива по вътрешността на бедрата ми и краката ми омекват... Дясната ми ръка изтръпна, докато прегръщам празната пейка в търсене на образа ти.

Размит пред мен се стича и попива в дъските. Със сетни сили погледът ми улавя леко вдигналата се прах по плочките след последните ти стъпки. Сетивата ми са изострени до такава крайност , че усещам движението на сухите листа, покрай които минаваш. И чувам полъха на ризата ти … Тялото ми изтръпна от очакване. Прибирам се при теб .

07.07.2006 На К.

Сега те гледам,
но нищо не усещам
Усмивката ти ми харесва,
но не чувствам, не поглеждам,
не пропътвам сънища назад
и не се оглеждам
в твоите очи
както преди…

 Не чувствам!

15.02.2006 на Д.Н.

Вплела ръцете си нежно в косите ти,
погледа сякаш внезапно пленен,
търси светкавица, търси очите ти,
сянка в нoщта ти и ден осветен..

Сянка и огън - две плачещи маски,
скръбно обвили лицето сега,
свалям с ръка и откривам ужасен
поглед, забравил и мен, и света.

Искам отново да вярвам в очите ти,
искам, загубила времето, теб да изпия,
искам отровена теб да обичам,
но не искам във спомена да те убия.

21.04.2005, на И.

Пулсират вените ми в ритъм непознат,
горят очите ми, опарени от погледа ти
безумно дяволски, различно свят;
умирам в огъня

Докосвам с пръсти устните ти меки,
усещам кожата ти, грешно пареща,
в прегръдката ти мъжка, топла, лека
потъвам и изгарям…

22.02.2005, на И.

Чувствам се малко празна. В дните около Св.Валентин ме обхваща депресията и .. агресията. На всичкото отгоре тъпия студ ме превзема! * ! Имам чувството, че дори кръвта в жилите ми е замръзнала. Мислите – също!

“Вечните рок балади” звучат някъде от другия край на стаята. Ши*аната сдухваща музика сякаш налива йод в сърцето ми! *! Мразя ги тия моменти , когато ми се слуша NIRVANA и ми се пие нещо смъртоносно!

Тъпите списания са тъпкани с тъпи сърчица! И розови странички! Толкова неща да искам да правя, а да няма с кой.. *! Време е да се усмихна фалшиво и да изляза. На студа!

11.02.2005 Заб.: * е едно експресионче , което Сиса много харесваше, но за тук е прекалено ! хахаха и все пак съм оставила И*’ заради нея

Опушеното време се търкаля по перваза на прозореца.
Опитва се да се търкулне и да избяга от мен, най-сетне!
Вчера се затича с късите си крачета към вратата… Залостих я!
Не ме е срам!
Не трябваше да те оставям
Макар, че ти си тръгна … сам..
с усмивка
Направих го за себе си
Имах нужда да си дам
един
втори
шанс…

Но ми трябваше време .. А то ..? Опита се да ми избяга!
(Ха! Къде си мисли , че отива ? при теб?
Та ти си имаш толкова много време .. притрябвало ти е моето! )

Върни се , временце!
Той ще те изрита! Нали е непукист.. перфектен.. времеви ..
(Или просто - временен! )

Игра на думи ,
която свърши!

10.01.2005 на Е.

Хващам се за думите като за сламка.

Вписвам ги в последните страници на книгата,
а после я прелиствам пожълтяла.
Изгубвам се на хиляди парчета между редовете
и запълвам буквите със бяло.
Изтривам и печатам ги наново - неуморно,
все един и същи ритъм следвам
със различни цветове.
Цветове - съзнания и хора,
сивотата тук желязото кове
в смешни думи го обръща - до последно,
до последно, пак до края стигам
и се връщам
уморена.

Неусетно в стиховете се превръщам.

04.01.2005, на Е.

Приятелю, седни, да пием!
Да изкушим греха с очите си,
във бяло вино страстите си да измием,
да се отърсим и от дните си.

Приятелю, седни, ще ти налея!
Не гледай толкоз жално в очите ми,
ний пак сме същите, пак ще запеем
онази старата измислица.

Приятелю, постой, не тръгвай още!
Не се е вляла още песента в очите ни.
Постой, да мине нека тази нощ,
пък после бягай от мечтите ни.

Приятелю, къд? Ти тръгваш вече?
Ще видя след години пак очите ти.
Е, хайде! И сполай ти! Времето изтече.
Ще се заровим ний отново в дните си.

30.11.2004, на К.

Намирам слънчеви сияния в очите си
Антипатична нежност преброява дните ми
Държа съдбата ти в мечтите си
Елипсовидна крачка на разкритие
Жадуван поглед пред прозореца застива
Диви блясъци се гонят до достигане
А моята НАДЕЖДА не умира

Нищо в моята надежда не угасва
Антипатия във моя Аз мечтае
Дръзка директност отново проблясва
Елипсовидна енигма на глас си роптае
Жадуван жарък спомен умира, умира
Див демон го грабва и скрива
А Адът със Рая се слива

“Човек е сам върху сърцето на земята, пронизан от един-единствен лъч, и бавно пада мрак”
С. Каузимодо

Светлината! Виждаш ли я? Един лъч целуна сърцето на земята и там поникна
цвете. То разлисти нежен цвят и отпи от топлината на слънцето. Това съм аз. Аз
се раждам и умирам, страдам и живея, боря се, творя, обичам. Тук - върху сърцето
на земята. Аз съм Човекът, аз съм цвете, аз съм демон, аз съм Бог; ровя с пръсти
мократа пръст и давам на земята светлина. За да живее и тя, за да ме има мен. А
когато дам и последния си лъч, аз ще умра. Празен, тъжен, черен. И студен.

Светлината! Чуваш ли я? Тя бяга по калните улици и ставя светли стъпки по
плочките. Обикалям и събирам блясъците с шепи. Тях ще ги раздам на бедните.
Но сега да бързам! Трябва да настигна светлината! Да я сграбча, да я разкъсам!
Да я превзема цялата! Защото има толкова бедни, тях… тях как ще ги нахраня с
няколко шепи отблясъци? И какво ще им кажа? А когато дам и последния си
блясък, аз ще умра. Празен, тъжен, черен. И студен.

Светлината! Усещаш ли я? Тя пронизва тялото ти и разлива живот във вените.
Слива се с кръвта и потича в теб. Но, когато отвориш очите си, тя ще проблесне в
миг и ще изчезне. Ще се влее в друг, във него ще живее. И ти ще бягаш, ще я
гониш, ще я търсиш да я уловиш, да я погълнеш пак. Като мен. Но, когато за
последен път отворих очите си, аз умрях. Празен, тъжен, черен. И студен.

И тъй, завлечена от нищото,
безумно лутам се в отчаян вихър,
а там отвътре, изпепеляват ме огнищата
на жалки спомени измислени

Прегърната от твойто тяло,
събуждам се, опарена от истини,
а там, отвътре, всичко друго вяло
напомня ми за бъдеще безсмислено

Мислите ми свиват се до точка -
секунден блясък на прозрение,
а там, отвътре, бесен миг просрочен
догонва стари намерения

Неказани, яростни думи се блъскат,
езикът, пресъхнал, глухо мълчи,
а там, отвътре, грозно просъсква
твоят глас, казва ми колко боли.

05.08.2004, на Е.

Отдавна двамата вървяхме

вплели длани във душите си

щастливи заедно тогава бяхме

и се усмихвахме на дните си

По улиците крачехме и диво

провиквахме се на такситата.

Във жарко слънце и във време гнило

целувахме се все усмихнати

Защото ти за мене бе усмивка

взривяваща енергия и дива страст.

Защото аз със тебе бях щастливка.

Защото щастие за тебе бях и аз

Ний пак сега така вървим,

но с дланите дълбоко във джобовете.

И тъпо се засичаме.. мълчим,

и никой не подвиква на шофьорите

Защото ти за мене бе усмивка,

но как да се усмихна аз сега…

тъй както аз със тебе бях щастливка

така без теб нещастен е света..

15.01.2004 на Л.

Тъжни фрески врязват се в съня
Мокра крайност линии събира
И бленуван, и далечен пак изглежда ми деня
Спомени в далечността извират

Аз искам те до мен да си
И тази нощ със теб да споделя
И да попивам във плътта си твоите искри
И да улавям в себе си едничката мечта

Животът с теб би бил магьосен
И този ден във мойта радост ще съм с теб
И устните ми ще са в цвят амброзен
И няма да усещам ужаса свиреп

Ужаса на младежта във днешни дни
И страха не ще докосвам с твоята душа
Зная с теб ще бъда най-щастлива
Най-щастлива ще създавам любовта

14.07.2003, на dope_hat

Студена сянка ме опива
Хладен вятър ме прегръща
Усмивка на лицето ми замира
Спомен тегнещ се завръща

Стискам жълтия мечок във длани
Музиката в моите очи се влива
Пак усещам нереалните измами
И опитвам да забравя, че съм жива

Мастилени петна ме следват
Във черни белези се скривам
От лятото, безкрайно безметежно,
Обирам слънчеви искри красиви

Страхувам се от свойта смърт
От дългия позорен шум,
Мечтите мои да захвърля
Безстрашна да изляза аз навън

Обичам болката позната
Обичам и говоря си сама
Заглеждайки в лицето на Луната
Отражението на моята тъга

06.07.2003, на Х.К.

Вечерта без теб ми беше тежка
Свивам дланите си във юмрук
Да те оставя сам…май беше грешка
На сълзите си се смея пак напук

И бирата остана недопита
Цигарата сама ще изгори
Не ми е смешно вече на шегите
… започва бавно да боли…

Безумна ярост в мисълта тупти
Часовника си в длани стискам
И времето антипатично си върви…
… защо не исках и защо ли искам…

И после търсих те натам… натам…
И никъде не те открих
Защо ли плаках ? Вече знам
къде си във сърцето си те скрих…

21.02.2003, на Л.

Мъничко остава до поврата на живота.

Звезди от огън блясват в непрогледна чернота, забиваш своите игли във странни voodoo-кукли, магията разпада се на прах, умирам в своите копнежи и меланхолия обгръща бялото ти тяло. Ще забързам пътя си към друг живот. И теб не искам да те срещам там, не искам пак да давя в сълзи нощите си сини, не искам да боли от низката ти, безпричинна омраза. С друг поех по пътя вече.

Люлката ми ще развее моите коси. И блясък във очите ми ще трепне - не искам да боли, не искам вече, изтърпях каквото трябваше, сега ме остави ! Ти не знаеше какво искаш от мен, дадох ти време, бях никоя - само за теб, пожертвах странните си навици в полза на твоята природа, и всички сълзи пак за теб пожертвах - ти не ме разбра - сега ме остави ! Не впивай поглед в мен, не се прави, че не разбираш. Умирах милиони пъти, но за теб бях жива… Живеех в твоята съдба, но за теб бях труп.

И затова ме остави ! Друг моята душа втечни и както феникс възкреси това, в което ти ме накара да не вярвам - любовта ! Да… същата онази любов, с която още те наричам, онази любов, която още изпитвам към теб - символът на моята душа. Но не искам да те гледам с мокри очи и не искам пак да плача окована в мечтите си. Аз исках да живея свободна, обичана, обичаща…

Затова ме остави ! И просто си тръгни… по пътя там - с нея.

30.01.2003 г. на Д.Н.

Почувствай смога на града,
по тротоарите безцелно разходи се,
сам си тук, и аз една
стоя до теб, със тебе дишам.

Но не питай повече за мен
и към наш’те дни назад не се обръщай;
Заминах си, ти беше изморен
от облачните ми, прекрасни къщи.

Без ясна цел по пътя тръгнах,
съмнявайки се в мен и във света,
ти не усети - аз се върнах
сега съм твоята сестра.

28.01.2003, на Д.Н.

Тишината блъска яростно вратите
и по коридорите крещи
Ако я видиш нейде, я запитай
ще се срещнем ли със теб сами ?

Зелени тротоари тичат помежду ни,
спокойствие меко застива в мъгла
и пречат ми чуждите думи
и вечер заспивам сама.

И теб пак те няма и няма !
… и бирата пия със друг.
Една малка и жестока измама -
тебе няма те тук !

17.01.2003, на Стоян

Пръскам хиляди погледи по заскрежената повърхност. Те се отразяват в чистотата и попиват в мекия въздух. През прозореца ме връхлитат рояк снежинки и се стопяват в топлия ми пуловер. “Ще се намокря - мисля си - нищо…” През клоните виждам твоя поглед, усещам ръцете ти, оставили следи в снега по колите. Като бебе ! Ти обожаваш снега… Тази зимна приказка, приспала безброй грехове… Обичаш я, нали ?… Градът е онемял под тежката завивка на мокрия сняг, колите мълчат, даже небето трепти; сякаш звездите от пухкавата чернота слизат на Земята, постилайки пръстта. И една непринудена девственост нашепва нежни слова. О, колко много обичаш това… Тишината на снежните преспи, пълзяща по тъмните пътища, играе самотна игра. Преплита се с цветните пеещи лампички, увива се около елхите, разлюлява пламъка на свещите и замлъква… оставяйки след себе си безмълвна, кротка нежност. Ти обичаш това…

А, мислех си… ако бих се превърнала в снежна кралица, ако засипвах с всяка моя самотна частица пътеката пред теб, ако увивах с гирлянди от светли снежинки ръцете ти, ако можех… тогава… щеше ли да обичаш и мене така ?

19.12.2002 г. на dope_hat

Tази нощ пак те сънувах. Става ми навик. Е, навиците са хубаво нещо, колкото и да се твърди обратното. Може би те са единственият спомен от човека за неговите познати. Един ден ще си спомням за Приятеля, който вечно въртеше герданчето си в ръце човъркаше нещо по джобовете или късаше старателно якето си… И Приятелката… с навика си да ме разсмива, да ме обича. Не беше ли тя вечната, единствената… не… не беше. Но и това ми стига. Сега ще си спомням и за Него - той има лошия навик да се усмихва, и то заразително, просто пленително… някак странно кара хората да го обичат, сякаш ги насилва… но с усмивка.

Но нека да кажа…

Аз те сънувах ! Пак. Отново вплитах пръсти в косите ти, опитвах се да те целуна… проклетият телефон… сега ли трябваше да звънне ? Но все пак те сънувах. Не е ли достатъчно ? Да, но за какво ? Уж всичко е в излишък, а нещо все не ни достига. Време… а то, времето, живее против нас, и всяка бавна крачка против нас крещи, и капките асфалт по пътищата спират твоя бяг… за да не дойдеш тук, до мен, просто… “за по бира”… а да останеш там, в изтърканото ежедневие от сиви мисли, спорещи с дъжда. Така да бъде. Но не очаквай, дори не си помисляй, че ще спра да те сън